Конкурс за студентска разработка

Имаме удоволствието да ви съобщим, че Факултетен студентски съвет за трета поредна година организира конкурс за студентска разработка, със съдействието на Деканското ръководство на факултета и спонсорството на Студентски съвет на Софийски университет.

Конкурсът е за студенти от Исторически факултет – бакалаври и магистри, от всички специалности, без ограничения. За пореден път ще получите поле за изява, възможност да споделите идеите си, да придобиете опит в сферата на научното творчество и да обсъдите поставените проблеми със свои колеги и преподаватели на заключителна еднодневна конференция.

По случай 125-годишнината от основаването на „Софийски университет Св. Климент Охридски”, тазгодишната тема на конкурса ще бъде посветена на историята на образованието.

Статията трябва:
1. Да има минимален обем от 10 печатни страници (шрифт TimesNewRoman 12 pt, разстояние между редовете 1.15 li) и максимален обем до 20 страници.
2. Да съдържа бележки под линия, които да бъдат отделно от текста на статията и изнесени в края.
3. Да има библиография в края на текста.

Периодът за кандидатстване за конкурса е от 04 юни до 1 ноември 2013 г..

Кандидатстващите могат да изпращат разработките си и въпроси свързани с конкурса на адрес: fsshistory@abv.bg

Авторите на най-добрите разработки ще получат награди, предоставени от Студентски съвет и Деканското ръководство на ИФ. Статиите ще бъдат издадени в общ сборник. Отличените ще имат възможността да представят своите разработките на заключителна конференция през месец декември 2013 г.

601202_560862767299744_1322469275_n

Categories: Проекти, Студентска разработка - конкурс | Tags: , , | Вашият коментар

Последните герои разказват

397383_616614425029780_2034068387_n
Среща-разговор с Владимир Иванов Матев, потомствен офицер. Баща му и дядо му също са били офицери и притежаващи по два ордена “За храброст”. Матев е възпитаник на “Военното на Негово Величество училище”. Служи в Македония от 1941 г. Участва и в двете фази на войната срещу Германия. Сражава се в Унгария при Драва Соболч и е ранен. Награден е с два ордена “За храброст” и немски орден “Железен кръст”.

Организатор: Факултетен студентски съвет на Исторически факултет

Събитието ще се проведе на 12 юни от 17.30 часа в 35 ауд. на Исторически факултет.

Categories: Дейност | Tags: , , | Вашият коментар

“Нашенците” в Албания

Клуб Balcanica и Факултетен студентски съвет на Исторически факултет имат удоволствието да Ви поканят на среща-разговор на тема:

“НАШЕНЦИТЕ” В АЛБАНИЯ

Прожекция на филма за Голо Бърдо “Разбърканите нишки”
и дискусия с доц. д-р Веселка Тончева

Кога? 14.03 (четвъртък), 19.00
Къде? 23 ауд., Исторически факултет (Южно Крило, СУ)

plakatprojekciq2

Когато стане дума за български или славяноезични общности в Албания, картината на практика е доста разнопосочна, защото траекториите им, а оттам и спецификите им, са доста различни, трудно може да се говори обобщаващо. Три са генерално регионите с такива общности – областите Мала Преспа (и Корчанско), Голо Бърдо и Гора (последната е разделена между Република Албания, Република Косово и две селища в Република Македония).

Общото между тях е историческата им съдба да попаднат на албанска територия и да бъдат албански граждани, макар собственото им етническо самоопределяне да е друго – става дума за онзи модел, при който със създаването на нови държавни граници, част от етноси и народности се отделят от своята страна-майка и остават в рамките на друга. Така резултат от съществуването на посочените региони и общности в албанския езиков и социокултурен контекст е и съвременната им идентичност – за последните около 100 години самоопределянето се запазва, трансформира или подменя под влияние на редица фактори.

Този процес протича по различен начин във всяка от областите – в разговора ще бъде представена последната книга на В. Тончева „Непознатата Гòра”, посветена на гораните в Албания – кои са те днес и каква е тяхната история, религия, език, музика, традиционна култура. Изследователският интерес на В. Тончева към славяноезичните общности в Албания датира от 2006 г., като първите теренни проучвания са извършени в областта Голо Бърдо. Резултат от тях са две части на поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания” (съответно 2009 и 2011 г.).

Филмът „Разбърканите нишки. Филм за Голо Бърдо” е изработен през 2012 г. и продължение на работата в този регион със средствата на визуалната антропология.

6

Разбърканите нишки. Филм за Голо Бърдо

режисьор: Екатерина Минкова

сценарий: Веселка Тончева

оператор: Камен Колев

продуцент: КАЙА вижън

Филмът е изработен по проект „Песента като маркер на общностната идентичност: два частни случая”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” – МОМН, с ръководител доц. д-р Веселка Тончева – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

5

Филмът представя областта Голо Бърдо, която след Балканските войни (1912-1913 г.) и обявяването на независима Албания, остава на албанска територия. Хората от двадесет и едно, по онова време български, села вече почти 100 години живеят като албански граждани.

„Герои” на филма са голобърдците – с трудното си всекидневие и с шумното си празнуване, с въпросите „кои сме ние” и „на кого принадлежим”, с мъките и радостите от живота в суровата планина, със „затворената” граница, спомените за времето на Енвер Ходжа и с бункерите насред нивата, с ритуалните песни на сватба и наздравиците на споделената трапеза… с живота, видян като филм.

снимка-1

Нишките в живота на тази общност са разбъркани, но становете продължават да тъкат носии за невестите, за онези, които не са напуснали родното Голо Бърдо и са останали свързани със земята на предците си.

„Разбърканите нишки. Филм за Голо Бърдо” е както етнографски документален филм, чиято познавателност въвежда в традиционната култура на една група изолирано живели села, така е и човешки поглед към битието и света на голобърдците – там някъде в Албания.

Албания 2012-08-04_120410

Веселка Тончева е доцент, доктор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Докторската й дисертация е посветена на музикалния фолклор на българите мюсюлмани от Тетевенско. Изследователските й интереси включват традиционната култура на етнически и конфесионални общности, музика и идентичност при български общности зад граница (българите във Виена), фолклор и медии. В последните години научните й занимания са свързани със славяноезични общности в Албания – областите Мала Преспа (и Корчанско), Голо Бърдо и Гора. Дългогодишният й опит в музикални и музикалнофолклорни предавания в БНТ води и до авторството й на редица документални (етноложки) филми.

Categories: Акценти, Дейност, Дискусии | Tags: , , , , , | Вашият коментар

Блог в WordPress.com. Theme: Adventure Journal by Contexture International.

%d bloggers like this: